Понякога съм тъжна

Понякога съм тъжна

Таня Симеонова

Понякога съм тъжна, много тъжна,
понякога крещя от самота,
понякога в пространството замръзват
куп неизказани на глас неща…
Понякога мечтая за обичане
без „сигурно”, „ако” и „може би”...
Понякога те искам до отричане…
Понякога от липси ме боли…
Понякога изгубвам се във нищото
и идва черна мисъл да ме отведе,
към пропастта от сивото безличие
без спомен, без начало, без „къде”…
Понякога съм тъжна , много тъжна,
понякога крещя от самота...
Без обич не оставяй да замръзна,
че после мога много да боля…
27.01.2015 г.