из фейсбук...

Уморени крила...

Бездомна се скитам,пътя не познавам

и посока нямам!

Идва есента, а заедно с нея 

падащи листа -изгубих любовта!

Уморени крила... Търся път назад,търся начин времето да спра.

Надолу неспирно вървя,а искам високо да летя!

Самотна душа полет не познава!

...Ами просто е тя....
Тя е усмихната. И във очите и
раждат се хиляди малки звезди.
Рисува сърца по стъклото на утрото.
И пламва денят във фонтан от дъги.
Понякога тя е така непорастнала.
Говори със птиците на собствен език.
Вярва в някакви странни вълшебства,
които се случват съвсем призори.
Друг път омайва. Със чар на магьосница.
Жена... Като никоя друга жена.
Косите и,устните,топлината в ръцете и...
И стихва възторжен целият Свят.
После е гневна. Прелитаща мълния.
Ураган над разпенено лудо море.
Пясъчна буря. Стихия. И бедствие.
Облачно , сиво, дъждовно небе.
Някога плаче. Даже май често.
За сухите , тъжни, жълти листа.
Заедно с дъжда. За мъртвите мидички,
които вълните редят по брега.
Има дни скучна е. Не и се говори.
Сякаш угаснал е целият свят.
Прибира грижливо старите спомени,
които в сърцето и кротичко спят.
Тя няма време да бъде еднаква.
Върти я Земята във тъй шарен танц!
И тя е ту малка, ту пък порастнала,
ту тъжна, ту весела...
Ами...просто е тя. : )

КЪДЕ Е АДЪТ?...

Къде е Адът ме попитай.

Познавам го добре и ще ти кажа.

Във теб и в мен е... във Душите...

За него аз сега ще ти разкажа.

Та има ли по-огнен Ад,

от този, да обичаш безнадеждно?..

И да се срива целият ти свят,

и да убиваш в себе си Любов и нежност.

Та има ли по-черен Ад,

от този, да изпратиш близък?...

И да копнееш да дочуеш скъпия ти глас,

да срещнеш погледа му и очите.

Та има ли по-страшен Ад,

от този да изгубиш Любовта?..

В Душата си да спреш да бъдеш млад.

И всеки миг във тебе да е празнота.

Та има ли по-тежък Ад -

да те разяжда завист и омраза?...

Душата да залива черен водопад,

да те руши отвътре злоба и проказа....

Не е ли грозен и убиващ Ад,

със маска на лицето да вървиш?...

Да мачкаш същността и собственото Аз,

в театър на абсурдите безпътен да гориш.

. . .

Не го търсете Ада надалече,

защото той гори дълбоко в нас.

Във себе си, в Душите погледнете -

Той кръстно ни разпъва, всеки ден и час...