Ако можеше да погледнеш през моите очи
щеше да знаеш че само към тебе гледат.
Ако можеше да чуеш мислите ми
щеше да знаеш че само за тебе мислят.
Ако можеше да се събуждаш в утрото ми
щеше да знаеш как се будя преди теб
за да се любувам на спящото ти лице.
Ако можеше да не заспиваш в нощите ми
щеше да знаеш как се вслушвам в дишането ти
доволна че го има...
Ако можеше да прегърнеш с моите ръце
щеше да знаеш колко е безкрайно хубаво
да заспивам сгушена в ръцете ти.
Ако можеше да сънуваш сънищата ми
щеше да знаеш колко щастлив те откривам
в сънищата...
Ако можеше да видиш пълната луна през очите ми
щеше да знаеш колко й се моля и утре да си до мен
Ако можеше да видиш падащата звезда през погледа ми
щеше да знаеш какво си пожелах...
Ако можеше да усетиш колко е самотно в самотата ми
щеше да знаеш как нахлува неканена в тишината ми.
Ако можеше да седиш в тъмнината ми,
щеше да знаеш как скрива тъгата ми.
Ако можеше да чуеш тишината ми
щеше да знаеш как утешава тъгата ми...
Ако можеше да се заровиш в спомените ми
щеше да знаеш как ме карат да се усмихвам
през сълзи от болка...
Но ти си ти. А аз съм аз.
Ти пазиш чувствата си в затвор
Аз простирам моите като дрехи на слънце.
Ти държиш заключена душата си
Аз слагам моята в ръцете ти
всеки ден...
Ако можеше да се усмихнеш с моята усмивка
щеше да знаеш, че се усмихва само за теб.
Ако можеше да изплачеш сълзите в очите ми
щеше да знаеш че са като всички океани
и ги крия от тебе в тъмнината.
Ако можеше да повярваш
само на едно мое "Обичам те"
щеше да знаеш, че винаги е било така.
Но не можеш.
Аз съм наивната в очите ти
и без да мисля се раздавам.
А ти си до болка недоверчив
и цялото си доверие до болка
ти давам.
Аз съм глупава, а ти не си.
и пак болката дълбоко в душата си заравям.
28.01.2015
1:00 ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар