Прераждане

Прераждане

Бях в ада и не виждах светлина
и често аз мечтаех да си тръгна.
Осъдена, виновна без вина,
назад не можех вече да се върна…
Не виждах даже слънчеви лъчи.
Тук всичко от години беше спряло…
Останала бе самотата да горчи-
това бе край на моето начало.
Покриваше ме лепкав полуздрач,
оплетох се във спомени и грешки,
тук времето бе моят зъл палач…
Изкупвах свойте слабости човешки.
Не виждах смисъла да продължа
и не намирах пътя да си тръгна…
Надежда влезе в моята душа,
във моята тъмница се промъкна…
Потърсих вяра и се преродих-
бях пак добра и влюбена и бяла…
Отново аз живота преоткрих.
Събрах парченцата и бях отново цяла…

Таня Симеонова