Сънувал си ме...Каза ми Луната.

Сънувал си ме...Каза ми Луната.
За малко във прозореца ми спря.
Разказа ми за тебе. И угасна.
Или пък просто нямаше Луна...
Но ти си ме сънувал. Аз усетих.
Напълно сигурна съм - ти си бил.
По кожата ми мина като трепет,
а после във косите ми се скри.
И аз поисках топлото дихание
на дланите ти, влюбени във мен.
Когато укротена и смълчана
заспивам върху твойте рамене.
Сънувал си ме...Каза ми Луната.
И после стана облак от звезди.
През тях премина нежен, нощен вятър
и тихичко в очите ми се скри.
Caribiana

Тишината на нощта

Вятър, вой в нощта,

болката отново е дошла.

Мрак и тишина,

това е то деня.

Таз килия тиха,

като дупка свита.

Ни прозорец има там,

има само мъка, срам.

Избяга щастието оттук,

отблъснах го като с юмрук.

Чудя се сега,

къде изчезна моята мечта?!

Нима светът се погуби,

или само аз се изгубих,

изгубих в тишината,

погълна мен самотата!