МОЛИТВА...
Когато всички хора по земята спят,
незнайно как отварям небесата,
във тях те търся пак и пак,
не те докосвам... Моля божествата!
Когато целият ми свят мълчи,
разравям думите от стиховете,
чета със сълзи на очи,
написаното в редовете...
А после ги прибирам тези редове,
забравям ги във мен да плачат,
събличам мъката им, за да спре
болката, която влачат...
Когато всички хора по земята спят,
незнайно как отварям небесата,
във тях те търся пак и пак,
не те докосвам... Моля божествата!
Когато целият ми свят мълчи,
разравям думите от стиховете,
чета със сълзи на очи,
написаното в редовете...
А после ги прибирам тези редове,
забравям ги във мен да плачат,
събличам мъката им, за да спре
болката, която влачат...
Катя Попова
Няма коментари:
Публикуване на коментар