Знам, за нас пътят свършва до тук. Свел очи, ти мълчиш - нито дума, нито звук.

сряда, 28 януари 2015 г.

Само очакването е вечност ...

Само очакването е вечност ...
Дните в очакване бавно минават,
сърцето брои ги в такт безконечно ...
Сякаш времето спира , а те си остават
не няколко дни - а почти цяла вечност .
Забързани мислите - напред все пътуват ,
изплуват надеждно старите спомени ...
Мечтите несбъднати сини ... рисуват
картини от приказни тайни изровени .
Малка кутийка ... пълна с мълчание ,
колко дни на очакване и посрещане крие ...
Колко думи написани с нежно мечтание,
които и времето няма как да изтрие .
Дните в очакване сякаш спират дъха ,
когато отброява ги с трепет душата ...
Когато е свързана с тях Любовта .
Когато решават на двама съдбата .
http://youtu.be/3TOCJ-QFOdc

Няма коментари:

Публикуване на коментар